Werehyenа

Werehyenas са митологични и фолклорни същества, присъстващи в легендите на няколко африкански държави. За разлика от върколаците от европейския фолклор, werehyenas са изобразявани като хиени, маскирани като хора.
Във фолклора на Западно-суданските племена, човекът-хиена е изобразен като чудовище, което тероризира хората всяка вечер (особено любовниците). Създанието често е изобразявано като мощен магически лечител, ковач, или секач в своята човешка форма, разпознаваем чрез различни белези като космато тяло, червени или носов глас.
Създанията са били известни и в Персия:
В персийски медицински трактат, написан през 1376 се описва как да се излекуват хората, известни като kaftar ("полу-човек, полу-хиена"), които имат навика да убиват деца.

The Goat-Man

Какво се случва с лудите учени, които експериментират с животните? Ако има нещо, което сме научили от филмите и комиксите е, че злоупотребяват с майката природа.
Покрай пътя за Мериленд живее същество. Отчасти човек, отчасти коза. Той има силни крака, които го правят още по-бърз и по-труден за хващане.
Легендата се позовава на Строго секретните експерименти, които са одобрени от Вашингтон и се извършват от местните власти. В един от тези експерименти за провеждане на опити върху животни за подобряването на човешките способности, ученият които оглавява проекта експериментира върху коза и гледал как тя била трансформирана. След като вижда какво се случва от страх е избягал.
Съществото разочаровано от външния си вид и изпълнено с омраза, посветил живота си на това да убива млади хора, предимно тинейджъри.
Козият човек плаши преминаващите автомобили, като се надява, че пътниците ще оставят превозните си средства и ще започнат да бягат. Ако това не проработело, хвърлял брадва по гумите.След, което отивал там за да се наслади на неговият "човешки бургер".

Това е едно от съществата, които по-вероятно са изцяло легендарни - може би затова на историите за него не се гледа сериозно от страна на криптозоолозите.

"Чудовищата" от Виетнам

В граничните райони на Си Ма Кай и Муонг Куонг в северозападната провинция Лао Кай, Виетнам, хората многократно виждали странни и засега неитендефицирани животни, подобни на кучета. Тези загадъчни същества ухапали около 15 души в няколко различни общини.

Според местните, съществата имат дълги, тънки крака, издължени тела, полегати червеникави очи и козина на бели петна, черно-бели петна или жълти ивици.

Тези странни хищници били наблюдавани да скитат из селата, нападайки кучета или добитък, като прасета, кокошки, кози, дори и коне. Най-плашещото е, че тези създания нямат инстинктивен страх от хората и нападат всеки човек, опитващ се да ги прогони.

Считано от 2011 година, в Бин Донг, Виетнам, са в паника, след откриването на странен отпечатък и загадъчен рев, чут в района.

Според Цао Син Тан, полицейски началник, тези странни случаи настъпили след 7 май тази година, в подножието на планината Дин.

За разлика от видените на други места създания, звярът от Бин Донг не е видян от очевидци, макар да е открит огромният му отпечатък и да е чут рева му. Но плашещото е, че над 20 кучета в района са убити от неизвестно същество - факт, който повишава паниката у близо 280 домакинства в общината.

Нгуйен Ти Нгок Бич, на 70, първа открила кучето си мъртво в нощта на 7 май. То било обезглавено, липсвали и някои органи. В същата вечер били открити още четири кучета, избити по същия начин...

Каквито и да са тези същества (ако приемем, че и Звярът от Бин Донг е свързан с тях), те не са чудовища в общоприетия смисъл на думата. Далеч по-вероятно е това да са много редки (и вероятно неизвестни на науката) хищници, които по някаква причина са били принудени да потърсят близостта до хората и лесната плячка, която се крие там. Това, че не се плашат от хора също би било обяснимо - ако тези животни са живели в изолация през всичките тези години (може би стотици или милиони, дори), то те просто никога не са виждали хора и не ги възприемат като сериозна заплаха.

Във всеки случай обаче случаите продължават, дори днес, а самоличността на създанията все още е неизвестна...

Съществата от Наррабийн Лейк (Австралия)

Наррабийн Лейк е най-голямото от трите обвити в дъждовни гори устия по протежение на Северния бряг на Сидни. Това оносително малко като площ пространство е дом на едно загадъчно същество, подобното на грамадна змиорка или плезиозавър Креси... но и на нещо далеч по-интригуващо и интересно...

Първото сведение за т.н. Хуманоидни слонове датира от 3 април, 1968 година. Мейбъл Уолш шофирал по протежение на Уейкхърст Паркуей, близо до Наррабийн Лейк, заедно с племенника си Джон. Колата се движела с около 45 мили в час по пътя към Нюпорт, когато двамата забелязали нещо "странно" във водите на Наррабийн Лейк.

"Беше малко повече от четири фута високо - разказва Уолш, - с тъмносива, леко набръчкана кожа, като слон. Имаше малки предни крака и ходеше на задните си крайници, които бяха дебели и кръгли като на слон. Не забелязах опашка или уши, но имаше малки очи и много малки предни крайници... или ръце. Главата му приличаше малко на тази на мравояд."

Очевидно това странно същество не обича да бъде наблюдавано, тъй като, по думите на Уолш съществото побързало да се отдалечи и да се скрие от поглед.

С това историята не свършва. Следващият инцидент, свързан с това същество (или същества) се случва през 1971 г, когато двама рибари, отишли на нощен риболов с лодка на езерото. По-късно, мъжете щели да твърдят, че видели "нещо" под несигурната светлина на тяхната керосинова лампа.

Когато повдигнали лампата, двамата рибари видели "сивокожо създание със задница като на слон". Двамата потвърдили, че съществото се движело на задните си крака, докато се е отдалечавало.

По-късно същата вечер, анонимна жена твърдяла, че е била събудена от ужасен бълбукащ шум, но тъй като самата тя не видяла лично нищо аномално, е трудно да се каже дали това има някаква връзка със случая.

В края на седемдесетте години, Уфологът Бил Чалкър се заел да разследва случаите, но не успял да докаже каквато и да било връзка на тези създания с НЛО. За сметка на това, обаче, той предлага интересна връзка между тези същества и индийската митология, визирайки бог Ганеша, изобразяван със слонска глава.

Появили се слухове за извънземно присъствие, за осакатени тела на крави и други подобни, но тези случаи нямат никаква или почти никаква връзка с това странно създание.

ЕДна илюстрация от древен текст, публикуван през 1283 година и препечатан през 17-и век в Индия предизвиква интереса на изследователите. В споменатия текст има рисунки на много чудновати същества, но най-интересно безспорно е създанието, наречено "Воден демон" или "Воден джин", нарисувано като двукрак слон с мънички предни крайници...

Megalara garuda - Кралят на осите

Фактически не е криптид, но е адски забележително насекомо

Открита през 2011 от Лин Кимси, директор на музея по ентомология Бохарт в планината Меконга в югоизточната част на остров Сулавеси.

5-савнитметра дългото насекомо, обаче, продължава да бъде в известна степен загадка, тъй като всички намерени екземпляри от него са били мъртви.

“Не съм сигурен дали някой изследовател е виждал жив индивид, но те изглеждат много фантастично” – каза съоткривателят на насекомото Лин Кимзи, ентомолог от Университета на Калифорния, Дейвис.

Необикновената оса представлява “екстремна” версия на подсемейството на пясъчните оси, към което се числи. Обикновено те изравят дупки за яйцата и ларвите си на открити песъчливи места. Развитите индивиди достигат до около 2,5 см дължина, което прави новооткрития вид Megalara garuda “кралят на осите”, поради почти двойната му големина.

Женската Megalara garuda изглежда подобно на повечето видове оси, но мъжкарят има наистина чудовищен вид, тъй като развива дълги, сърповидни челюсти. Сплесканите глави и големите челюсти вероятно са подходяща адаптация за защита на гнездата с уязвимите ларви, смятат учените.

“Други оси редовно се опитват да претърсят дупките с ларвите за храна, същото правят и редица паразити – каза Кимзи – Голямо предимство е гнездото да бъде охранявано. Това може би е начинът мъжкарят да гарантира своето бащинство”. Тя призна, че още не се знае какъв е начинът на живот на тези оси, но се предполага, че хранят малките си с ларви на щурци и скакалци.

Кимзи и съоткривателят Михел Ол от Хумболтовия университет в Берлин видели за първи път образец от гигантската оса в индонезийския Museum Zoologicum Bogoriense, където съхранявали експонат от 1930г. Ол също така открил неидентифициран екземпляр в Хумболтовия музей в Берлин.

Една буболечка, с която не искам да се срещам...

При експедиция през 2009 година са намерени още екземпляри в какаова плантация в Сулавеси. Наименованието М. garruda е вдъхновено от националния символ на Индонезия – митичният получовек-полуптица в хиндуистката религия, наречен Гаруда.

Въпреки че на Сулавеси живеят може би 100 000 вида насекоми, Кимзи смята, че едва половината от тях са идентифицирани и имат имена. Поради обезлесяването на острова, обаче, бъдещето на тези видове, включително новооткритата оса, е застрашено.

Като за начало

Alexis Rockman

Криптозоология (на англ. - Cryptozoology) е изучаването на митични животни или такива със съмнително съществуване, които изследователите считат за реални, но без да има научно издържани доказателства за съществуването им или които се считат за окончателно изчезнали, но са получени сигнали от свидетели за съществуването им. Тези които изучават или изследват горепосочените животни се наричат криптозоолози, а самите изследвани хипотетични същества са наричани криптиди.

От много години имам интерес към криптозоологията. Тайните на нашата планета винаги са ме привличали и винаги съм смятал (и продължавам да смятам), че знаем страшно малко за света, в който живеем. Едва ли не всеки ден откриваме нови и непознати досега живи същества. В бъдеще ще откриваме и още. Проблемът при сериозното изследване на съобщенията за непознати създания е не само презрителното отношение от страна на "сериозната" наука, а и фактът, че много често тези съобщения са примесени с голяма доза фолклор. В този случай става много трудно да се отсее реалността от легендата.

Съществува ли Бигфут? Не е толкова невероятно вид голям примат, макар и не толкова интелигентен, колкото го изкарват изследователите му, да оцелее в Северна Америка. А какво да кажем за морските чудовища, обитаващи свят, за който знаем толкова малко...?

Този блог е посветен на легендите, историите и наблюденията на различни видове криптиди, някои от които може би наистина са някъде там, докато други са по-скоро митични създания, плод на човешкото въображение. 

Елате, подайте ми ръка. Нека поемем на път. Ако не друго, поне приключението ще си заслужава.